Noel (Ноел)
27 28
25.05.2008 г., 1:41 ч.

Размисли 

  Поезия » Любовна
802 0 4

       Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно,
избягали от хора, светлина
и в мрака търсещи утеха
в разбитата от скръб душа.
Животът някъде избяга,
понесе се със него светлина,
а мракът тихичко напява,
какво,  кога и как видя.
Изчезна всичко туй, защо ли?
Дали причината една
не е стаена там във мрака,
обгърнал моята душа.
Защото светлото е там, където
обгърнало го е сърце,
от радост, обич озарено
и с нежност е понесено в ръце.

 

© Ноел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??