Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
24.11.2016 г., 15:40 ч.

Размисли в чаша ментов чай 

  Поезия » Свободен стих
1725 4 5

Ментов чай

с лъжичка вдъхновение

от болка.

Предвкусвам лъжата

на любовта ти....

виждам през маските

на хората....

чертая крива

по устните на бъдещето.

Ръцете ми са студени,

самотни и бели,

като Луната....

Танцувам сама

на первази

от лед,

когато се отчупи парче

ще полетя

Към спасението или

Тъмнината....

 

Автор: Моникa Валерѝ

дата:24/11/2016 г.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, ви дами!
  • Ментата е символ на лечението, на спасението...аз вярвам, че лирическата ще открие светлината!
    Буда я е открил в страданието. А след болката, идва щастието, както след нощта - деня. Хареса ми!
  • Хубави размисли! Хареса ми!
  • Ако знаем колко е хлъзгав терена и крачка няма да направим! Любов, любов, но много боли! Харесах!
  • Хлъзгав терен е любовта. Но осъзнаването на собственото място е част от равновесието.
    Харесах, поздрав!
Предложения
: ??:??