Защо за любовта се пише трудно?
Защо не стигат никога слова
и винаги остава неизказана
поне частица истина в мига?
Откривала съм в погледа копнежа,
в словата нежни - любовта,
а нощите безкрайни са манежа,
където се разливаше страстта.
Знам също и какво е самотата,
какво те мъчи в пълната луна,
как казваш: "Няма да заплача",
когато ти си цялата сълза.
♥ ♥ ♥ ♥
Когато си отива любовта
и в погледа ми липсва настроение,
едвали се замислям над това -
къде изчезна нужното търпение.
Кога престанаха да бъдат нощите,
изпълнени със дъх на страстно вино,
и как допуснахме да се роди във нас
усещане за нещо неизпитано...
© Боряна Пенева Всички права запазени