28.10.2022 г., 21:32 ч.

Размисъл 

  Поезия » Свободен стих
1462 6 11

Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица. 


Какво съм аз? Смес от дух и материя,
порядъчна дама или просто човек?
Може би ангел съм, тленна мистерия,
или мажорната нота на менует? 


Да бъда покорна, влята с тълпата –
смешно е даже да го произнеса!
Неприлично усмихната, оголвам душата си,
приветстваща утрото с коктейл „Пъстрота“. 


В огнена пепел, в бледа искрица,
ще търся усмивки с взор затаен,
превръщайки себе си в бродеща скитница,
разпръскваща обич в този свят покварен!

© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??