Има време за обичане, любими - тъкмо размразяват вън шосетата, правят място в зимната градина за такива като нас - бездомни псета. А студът с камшици ни наказва и с игли от лед, забити в коленете. Няма как във две студени пазви да отгледаш развълнувани морета. Няма време, скъпи, за омрази - те загиват под прииждащи лавини. Само албумът със снимките ни пази времето, което като миг отмина. Няма време с теб да се завръщаме към огради и към прагове високи - ветрове и скреж зад тях превръщат ни в две съвсем разхвърляни посоки. Само този свят е правен за обичане, друг такъв не знам дали ще има. И понеже вън съм, скъпи, адски ничия, рина кротко до едно сърце пъртина. |
© Юлия Всички права запазени