Вали. Бавно. Методично. И не спира.
Дъждът се излива от небето раздрано.
Тъгата от сърцето ми извира
и се оттича по лицето разплакано.
Валят небето и сърцето,
а земята влагата попива жадно.
Дъждът разтваря тъгата
и в небитието я отмива бавно.
Повдигнах ръка, да избърша сълзите.
Облаците тежки разгоних.
Слънцето закачливо надникна в очите
и душата мокра затопли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация