Разочарование

Разочарованието оставям да ме сграбчва,
чудя се как да застана срещу теб спокоен – искам да те смачкам.
Не разбирах, че на него съм подвластен.
Благодарение на теб изпитвам го, а то е толкова ужасно.
Не мога да разбера целта на твоите игри.
Да ти се усмихна дори в момента не ми тежи – разбери.
Ще се обърна пак към теб – за съжаление различен,
не ме поглеждай с този поглед – двуличен.
С мълчанието си ще те изгарям.
Простил съм лекомислените ти постъпки,
те ще те преследват и наказват.
Трябваше ли да държиш се толкова лукаво?
Всичко приключва тук за мен – потъваш в забрава.
Ясно искам да ти стане – не те мразя – даже те обичам.
Оставям те да вървиш по пътя си неясен,
разбери, не оставам аз самичък.
Колкото и тежко да ми е в момента,
забравям, отмъщението тъй желано,
не се крие там решението на проблема.
Разбирам, ехидна си хиена, отворих чак сега очи.
Помни, не се обръщай към мен при нужда ти.
Забрави за мен, но знай че аз ти прощавам.
Наложи ли се да допреш до мен - внимавай.
Лицемерието, искам да ти стане ясно,
няма да го толерирам – за мен то е непонятно.
Не ми прави гримаси мили – моля.
Искам да ти стане много ясно, с теб няма да говоря.
Всяка сутрин ще ти се усмихвам.
Запомни предателството аз не го разбирам.
Пощада в сънищата си за теб виждам.
Надявам се спокойно да заспиваш – не ти завиждам.
Това е моето обръщение.
Разбери, не искам да се молиш ти за опрощение.