Секундите деля на две,
но пак не идва следващия ден.
Заседнахме в борба за теб и мен,
а крехки сме като черупка на яйце.
Пропукват се стените на дома,
сърцата ни в бодлива тел пулсират
и всеки носи кръста на гърба,
от страх, че може да увисне.
И твърде дълго продължи, а и е късно.
Животът - той е прекалено кратък.
Любовта не може да възкръсне,
когато всеки ден е Разпети петък.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени