Stivanoff (Стоян Иванов)
26 4
7.04.2008 г., 20:24 ч.

Разпилени страници 

  Поезия » Бели стихове
642 0 2
На битието
страниците разпилени
пред глупостта на времето размахвам.
И чакам обяснение.
Нали със запетайките
съдби променяше?
Нали остави ме да те владея?
Да решавам!
Да мечтая и поправям?!
Защо тогава
в безпомощност съм пак окалян?
Като дете
със вестник утрешен в ръка.
Излъга ме!
В ръкописа на живота
не остана дума незадраскана!
Но, забрави...
И без това сюжетът му не струва...

© Стоян Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да...всеки сам създава сюжета на живота си и се лъже (че сам го е създал).
    Но все едно! Животът и тези думи ще задраска и едва ли ще е от значение...
  • Всеки сам създава сюжета на живота си и всеки сам се лъже.
Предложения
: ??:??