Разпиляни от вятъра спомени,
тихо капят по моята длан,
като бисерни сълзи проронени,
дрипаво голи, без капчица свян.
Те събуждат в нозете ми времето,
на безмерни и празни мечти,
не познали на болката бремето,
недоиграли своите детски игри.
Рязпиляни от вятъра спомени,
се завръщат в очите ми като сълзи,
за мечтите, отдавна отронени,
недоживяли да се сбъднат, уви.