---
По крилете на гарови гълъби пиша
и притоплям чакалнята с думи.
Тайно пратих ти две орехови въздишки
ти — безброй коловозни безумия.
Всяка релса е жажда за обич неистова —
в мен родена, отгледана, жива.
В твоя поглед прелива най-синият изток,
моят западен хълм го попива.
По-стипчив си от сутрешен пай с боровинки,
тежко вино и късно признание,
от билет, купен щедро със шепа стотинки ...