kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
9.07.2013 г., 21:40 ч.  

Разплата 

  Поезия » Бели стихове
407 0 0


 

Ще изстържа

до глухо

душата си –

да не чува

смеха ти

щастлив.

Ще изтрия

от нея

усмивката,

украсявала

срещите ни.

Ще зазидам

дълбоко

очите си –

да не виждат пак

твойте очи,

взряни от упор

в зениците ми,

бляскави

като звезди.

А накрая

със нокти

ще изтръгна

сърцето си –

отвъд хоризонта

ще го запратя.

 

И дано

вече

спре да кърви!

© Вили Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??