Разплетох си звезда

27.06.2016 г., 22:30 ч.

Поезия

406 1 3

Не знам защо... приличам на пуловер
и вятърът разнася разни празни рими,
но времето й натежа от слово
и падна току - до гърдите ми.

А слабият ми дъх разпътно сплита
вълна с вълна и бряг до бряг разбива,
сенките в очите от насита
усмихват котетата на мечтите ми.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2016-06-28T22:34:33+03:00

Толкова закачлива и красива е тази твоя находка, Лимеруна:"сенките в очите от насита усмихват котетата на мечтите ми.", че ме усмихна като младенец. Благодаря ти за поетичното настроение, с което ме зареждаш.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-06-28T21:22:13+03:00

Разплети Звезда и от нейните нишки Щастието изплети.
Поздрав от мен!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-06-28T12:07:15+03:00

Красив начин да си откриеш звезда, да видиш светлината...
Красиво стихотворение и прекрасно послание, Йоанче...

Не знам как го правиш, но лирическата ти винаги лети...и аз политам също.