Разплитане на лунни плитки
Цяла нощ със губерки от тръни
шиха свойте шинели щурците.
Тежки шатри в потока опънаха
и завързаха с водни уплитки.
Приземи се в тревите луната –
сълзица Божия се търкулна
и окъпа полето в позлата.
Как обичам магията лунна!
Разпусни си косите, върбице,
в оня люляков прилив на здрача,
на пълчища долитат скорците
и разделната нощ ще оплачат.
Ескадрони от лепкави драки
между нас са готови да плъзнат.
Колко зимни слънца ни очакват
на забравата в шала да зъзнем.
Но люби ме сега, не пропускай
мойте въглени в теб да изтлеят –
тъмни щормове вече препускат,
в твоя космос галактики сеят.
И ще раждаш пресветли вселени.
Взрив от обич за ново начало.
А пък мене... забрави ме последен.
Тук съм бил. И във теб съм останал.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Приземи се в тревите луната –
сълзица Божия се търкулна
и окъпа полето в позлата.
Как обичам магията лунна!"
Омагьосваща красота... -
Много красив стих, поздравления!
-
Браво! Благодаря на Радост, че ме доведе тук
-
Поздравления!
-
невероятно образно!
-
Чудесно! Харесах!!Поздрави от мен, Валя!
Лека и творческа нова седмица! -
Възхитително! Обичам местата, на които ме водят стиховете ти!
-
Поздравления, Йо! Въздействащо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Alli11 (Анна Милушева)
Barona38 (Ивайло Терзийски)
krchernev (Красимир Чернев)
koli4a (Никола Апостолов)
Регина (Радост Даскалова)
valia1771 (Ивон )
Самодива (Вики )
Mariq_Vergova (Мария Вергова)
Eia (Росица Танчева)