Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен
Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен
Но тежкото бреме ще носиш ли?
Да бъдеш душа на поета
Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема
С перо и мастило той вечно, сраженията си с теб да изписва
Редове изпълнени с разкаяние - за една разпокъсана нишка
Изчакай, геройо! Нима тръгваш?
Защо, срам ли те хвана?
Защо не те беше, когато я остави да се скита обрана?
Такива фалшиви герои безброй са!
Тръгвай, не чакай втора покана!
Ни ред ти заслужаваш, но осъден си! Ще бъдеш изписан за срама!
© Марчела Всички права запазени