Разпозна ли вече своята душа?
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш...
Не те вини с думи строги....
Оставя те самичък да решиш
коя врата захлопнеш, и коя отвориш.
Потребна, е да бъде винаги до теб...
вдъхнала увереност премъдра.
Тя благост е... умиротворение и ред,
но и меч, кован от стомана твърда.
Приятелство имаш ли с нея, помни,
предателствата ти никога не прощава!
Повярвай, ти си губещият който до дни,
ще разбереш, че вероятно не Я заслужаваш.
© Валя Сотирова Всички права запазени