Безкрайно тъжно, безнадеждно, бездиханно
обидена, отблъсната - на вятъра листо обрулено.
Стоя пред теб, стоя притихнала -
нощта потръпва от бездумие.
Присъдата очаквам притаена - виновна съм.
Виновна съм, че в теб съм влюбена.
Сълза самотница - на болката защитница,
полека спуска се - сломена от безмълвие.
Не ме щади, не искам съжаление,
достатъчно потъпках своите чувства.
Едничка гордостта ми си остана,
остана ми и тя ще ми е спътница.
Недей мълча, не ме поглеждай слисано.
Не се чуди каква е тази смелост непозната.
Загубих теб, загубих любовта си.
Остана смелостта - на смъртника орисница.
Безкрайно тъжно, безнадеждно, бездиханно
обидена, отблъсната - на вятъра листо обрулено.
Стоя пред теб, стоя притихнала -
нощта потръпва от безмълвие.
Е, хайде давай... разстреляй тишината с думи...
© Малита Малита Всички права запазени