28.08.2024 г., 21:41 ч.

Разсъждение 

  Поезия
66 1 0



Неистините винаги разказват
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба
в неземно, любопитно естество...

Гадателите търсят без причина
смисъл в нереалния брътвеж
на странната подредба и визаж.
Анализът на нощната картина,
причина за душевния летеж
превръща настоящето в мираж.

Бъдещето почва да горчи,
нозете следват нелогично тържество
и неизвестното започва да се случва.
Надеждите попиват вярата с очи,
превръщат злото във добро...
Реалността не е научна....

Кому е нужно утре,
ако днес от вчера не зависи?
Със сянката на скачащи секунди,
Земята на Луната се подписва....

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??