5.03.2015 г., 22:56 ч.

Разтвори се, бездно 

  Поезия » Гражданска
503 0 9
Р З Т В О Р И С Е
Колко тича времето след мене,
за да ме прегърне някой ден
да лекува старите ми рани
и прогони вятърът студен.
Аз пък исках болката да стигна
и да я запратя в дън земя.
В мен се вмъкна докато премигна.
От тогава аз не съм сама.
Всичко правя за да я изселя
и дано да се освободя,
ала има някаква повеля ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??