Р А З В О Д
Всяка песен край си има.
Всяка приказка е сетна –
и през лято, и през зима,
щом на среща сме последна.
Все за удар сме готови.
Носим в шепите омраза.
Ще изхлузим тез окови –
Бог, с които ни „наказа”.
С колко нежност във сърцата
бе цветът на обичта ни!
И каква е таз отплата -
любовта ни да прогони?
Тръгнаха си полудели
празниците на душата.
В сухи делници, в недели
болката във нас се мята...
© Стойна Димова Всички права запазени