На себе си оставям огорчението,
за теб поделям радостта.
Как ще разделим ли думите?
Ти вземай топлите слова!
На мене остави мълчанието,
а ти на топло прибери смеха!
Оставям ти и всички спомени,
с които радвахме света...
На себе си оставям белезите
и отказвам ти за тях спорим!
Нека си говорят с мене,
нека Аз и Те се борим...
На теб оставям светлината
на всички песни и небесни химни -
да палят огън във душата
през всичките житейски зими...
На себе си оставям болката
и няма да поделям нито грам!
Ако оставя и частица да приемеш,
от мене винаги ще ме е срам...
© Милица Игнатова Всички права запазени