Развръзка

В тишината стъпките кънтят.

Твоите ли са? За кой ли път

връщаш се? Отново си сама!

Само болката е с теб сега!

Имаш ключ. Вратата отвори!

Влез! Студено е навън. Вали!

Стаята отлично я познаваш,

Но на любов недей да се надяваш!

Стопли се! Остани до сутринта!

И после? После просто си тръгни!

Върни се от където си дошла!

Не ще ме трогнат твоите сълзи!

Любов ли? Та какво е любовта?

Целувка. Две. А може би и три?

След тях е болка, тъжна самота!

И спомен за отминалите дни!

Мрак отвън света е обладал!

Дебне за отчаяни души

да ги окове без страст, без жал

в клетка от несбъднати мечти!

Е, животът е безкраен кръг,

и земята все си се върти!

Нито е пазар, нито е търг!

Просто е живот! Живей го ти!

Вече съмна. Просто си иди!

На любов при мен не се надявай!

Ти си тръгна и я разруши!

Толкова от мен! Сега прощавай!

07.02.2025 г.