След много дълга зима песента
от тропането на ключа се сепна.
Изгнилата набъбнала врата
на ревматична вещица с ченетата
отвори се след напън на южняк.
В сълзливи ослепели катаракти
на малките прозорчета развя
дебела паяжина пътьом вятър.
На фона на издутите стени
(дробове, във които даже мишки
не драскат хрипкаво) се извиси
духът пробуден - както го описват:
подобно барбарон, с извит перчем
(дали не беше просто изпарение?) -
излитна през прозорчето пред мен,
възседнал сноп прашинки от течението.
© Павлина Гатева Всички права запазени