Ти реши да си тръгнеш от мен.
Не ми каза, просто замина,
като малко прозорче във мен
се затвори... навярно завинаги.
Ти бе по-тих и от вятъра
и незрим за човешкия поглед.
Не застигна отлитащо ято...
Просто защото е пролет!
И днес все едно те е нямало,
все едно не си съществувал.
Но не беше измислица само
и не насън си ме само целувал.
И ето - в късните вечери
от копнежи душата се къса.
Очите си бавно затварям,
но те няма, дори да те търся.
Ти реши да си идеш от мен
и тръгна, докато още спя.
Но нима те пуснах от мен?!
Кажи ми как бих могла да простя?!
Не знам дали нещо бих променила...
Животът ми станал е приказка -
когато най-малко очаквах
стихът ми превърна се в истина!
все едно не си съществувал.
Браво!