Здравей! Как си днес?
Имаш ли от него вест?
Говори ли ти той за мен?
Замислен ли е или притеснен?
А може би, дори изобщо
нищо той за мен не мисли -
казано дори най-общо -
не ме помни той или...
Може би решил е той
напред да продължи без мен,
нищо, че живота мой
тук е тъй ограничен.
Без него всичко тук е празно,
без смисъл, цвят и аромат,
времето е тъй ужасно -
залива ме с порой от град.
А той, заминал надалече,
не знае колко съм нещастна
и как сълзите всяка вечер
текат и от река по-бясно.
Зная, той не е разбрал,
че с него тръгна и сърцето,
МОЕТО сърце, което
сигурно не е видял.
То отхвърлено, само стои
нейде надалеч, в страни,
че горкото няма сили
да те чака вече, мили -
толкова изнемощяло
от студ и болка е умряло!
© Мариана Димитрова Всички права запазени