Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
3.07.2007 г., 9:45 ч.

Реалност 

  Поезия
1092 1 6

Като изгубени деца в нощта
с плахи стъпки в тъмнината,
държахме се нежно ръка за ръка
и спокойствие носеше тишината.


Целият ми свят обърна,
без да попиташ дали искам това,
а аз от страх реших да си тръгна,
но не знаеш как празна е моята душа.


Идваш в моите мисли и парещи сълзи -
бягат надолу една по една,
a през мъглата пред моите очи
виждам единствено реалността.


А тя е - че няма те до мен,
но всяка нощ съня ми ти крадеш
и живея вече ден за ден,
но едва ли ще го разбереш.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??