Реалност

10.07.2021 г., 22:45 ч.

Поезия

305 0 0

Не питайте какво ми е в душата,
безшумно стене тя,
от страх не може да отрони и сълза.
Отвън съм камък леден,
в затишие стои скръбта ,
тя - моят спътник верен,
с юзди я здраво стегнах, но докога?
Да полетя желаех,
ала как, къде,
сега крилата ми са счупени на две.
Усещах обречеността да надделява,
стоях и гледах безнадеждно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Реалност

Искате да прочетете повече?

Предложения