3.07.2006 г., 12:26 ч.

Реалност 

  Поезия
697 0 13
Надянах маската студена.
В душата хвърлих безразличие.
От силни чувства изгорена.
И бореща се със двуличие.
Размиват се картини нежни.
Убягват думички красиви.
Дните свършиха... чудесните...
сега са мрачни, мълчаливи.
Ръка протягам аз към тебе,
последна ласка ти дарявам.
В очите твои се оглеждам
и тихо се отдалечавам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??