29.12.2004 г., 15:47 ч.

Рецепта 

  Поезия
841 0 2
В безцветното
и дълго ежедневие
посади си
капчица емоция.
Полей я щедро
със любов безмерна,
дори когато си
във безизходица.
Пръстите ти
да рисуват ласки,
въпреки прокоби
и проклятия.
В миг на нежност
и на бурни страсти,
изкъпи се
в океан от щастие.

И самотно после
дълги нощи
парчета от сърцето
си събирай.
Този миг
си заслужава
болката...

В спомена
се раждаш...
и умираш.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има мигове, в които правим равносметка на минало и настояще за да пристъпим в бъдещето
    Благодаря!
  • Ние сме изградени от секундите време които непрекъснато прелитат. И тъй като не възприемаме света пряко за да го видим минаваме през спомена.Много добре казано!
Предложения
: ??:??