Рецепта
Вместо да се тровя със цигара,
стихчета утихнала редя.
Повярвайте, пак съм под “пара”.
И пак, както снощи, няма да спя.
Пълна луната ще гледам навън,
как е потънало всичко във сняг.
Пада звезда – сякаш е в сън –
искам да стигне до белия праг.
А аз да потегля към твойто сърце,
да скитам, да милвам снега,
който се сипе от щедро небе.
Още го искам ...и няма да спя.
Нещо боде ме ужасно отляво,
главата ми ...клюмна и натежа,
но нямам и мисъл да се предавам –
още ще пиша, няма да спя!
04.01.2007год.
© Мери Попинз Всички права запазени