Днес мама е болна, а татко – напът.
Ще сложа две гозби завчас да уврат.
Нали ме е учила баба как става,
солчица, пиперче и лук ще прибавя.
И олио към зарзавата ще сипна,
да бързам, че ето – водата ми кипна.
И чесънче няма дори да забравя,
че супичка противогрипна ще правя.
За моята майчица най-всеотдайна,
за татко и братчето ми, но...е тайна!
Не казвайте нищо на никого, моля,
че станах отскоро готвач по неволя!
Те нека се чудят, кога ли от село
наминала бабчето е за туй дело.
А мастършеф имат си тук у дома —
пораснала, умна, добра дъщеря.
И смаяни топла вечеря да хапнат,
преди от умора в леглата да капнат,
щастливи от тази вълшебна промяна,
да стана на мама достойна отмяна.
© Светличка Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »