Какъв човек! Какъв боклук! Проядена дантела!
Свит в своето русло, ръждясала табела!
Самин, кат куче! Вие в полунощ! Плаче му душата.
Характер лош. Напусна си деца, жената!
Съветник в дом с алкохол приятел. Предател може би!
Но чашка празна не търпи! Защо ли се пропи?!
Събират се стените празни. Пада и тавана.
Светът се тъй върти, нищичко не остана!
Проплаква ясно кукумявка. Трикратно пее.
Весталката на бяла светлина в нощта живее.
Дантелата проядена разпада се на дреб.
Разтваря се небето и понася облак блед...