Как да запълня редовете
на празния, бял лист?
Как да променя цветовете,
на сивия, мрачен ден?
Как да забравя страха си,
когато пряко е свързан с теб?
Утеха намирам в смеха ти,
дори когато стоиш далече от мен.
Вчера отново видях те,
слънцето ярко заблестя,
обаче моето сърце нали е глупаче,
пак при теб долетя.
Обещах си - да те забравя,
да оставя незапълнени тези редове,
ала в очите пламъкът как засиява.
Под жаркото слънце,се разпилява!
© Еленка Гишина Всички права запазени