16.02.2010 г., 14:29 ч.

Рефрен 

  Поезия » Любовна
465 0 2

Простих си.

Не бързам за никъде,

не броя изгреви

и оранжеви залези.

                Жена съм -

с прегръдка и утроба,

и мелодия в косите,

и нищо не чакам пред прозореца

без изглед.

Аура прелива от присъствие -

 с мигли скръцвам,

а не може  Любовта да заспи сама...

Облизвам устни,

сгушвам се с Утеха 

да си простя този ден,

че искам да те дочакам...

простих си

 

 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЛЮБОВ,ПРОШКА,ЗДРАВЕ...!!!Щом прощаваме всичко е на ред.ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
  • Една вариация на тема прошка -простих си,прощавам и на всички,които прочетоха и не ме разбраха -не са длъжни...
Предложения
: ??:??