Meryl (Пепи)
18 31
6.04.2006 г., 23:04 ч.

Река 

  Поезия
1088 0 5
                                                на К.
От истина до истина, през няколко лъжи,
реката на сърцето ми се плиска.
Случаен брод през мен спомни си,че откри,
за да ти бъда слънчева и близка.
Не помня своя извор, подминах го отдавна
и сто посоки мамеха вълните -
при все това душата ми остана жадна,
а скритото във мене - още скрито.
Когато уморя се от камъни подмолни,
издраскали очите ми разплакани,
на моста застани и с жестове неволни
ми покажи, че пак си ме дочакал...
Спокойна от това, водите си ще влея
в едно море - по-мъдро и различно.
И даже в него пак свободна ще живея,
и там ще продължа да те обичам...

© Пепи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??