19.06.2013 г., 11:58 ч.

Река 

  Поезия
998 1 7
РЕКА
Чезне бавно високият бряг в полуздрача
и се спуска неясно безбрежно усещане –
или Дунав надолу водите си влачи,
или крачат върби и тополи насреща му.
И не виждам, заспала привидно в краката ми,
върху двете си шепи понесла небето,
всъщност диша ли още,
тече ли реката,
или вече сме стигнали с нея морето.
Дунав светло минава, безбрежен и вечен,
през земи и държави, през хора и ери – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??