korsar (Мимо Николов)
526 155
22.10.2008 г., 11:10 ч.

Река 

  Поезия
5.0 / 4
530 0 5
Полепнала с коси от мокър сняг,
реката плавно се извива.
Очите пият от замръзналия мрак.
Изгубват се в мъглата сива.
Снега топи се в грубите ми длани.
От студ реката в мен застива.
Целувана от брегове желани.
… Отива си, като жена красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
  • slan4ogled (Радослава Антонова) Haikus
    Haikus
  • Роби (Роберт) Поезия така не може да се пише!...
    Е, не!... Така не може да се пише и нещо свястно да се сътвори!... Когато мисля в стихове, не дишам ...
  • Роби (Роберт) Когато си единствена жена
    Когато си единствена жена и мъж в сърцето си те носи, не се страхувай ти от тишина, не се измъчвай о...
  • FFortuna (Петя Павлова) Глина
    Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »