РЕКА ОТ СЪЛЗИ

Деца, защо сълзите ви
мият тротоара пред блока?
Плачат сърцата ви.
Мъката е безкрайно дълбока.
Това ли, че горе се бият
тези, които ви създадоха,
омразата помежду си не крият
и ги раздира проказата
на злоба и отмъщение?
Счупена е вече вазата,
а в душите няма вълнение.
Отлетяла далеч любовта 
ги гледа с нямо съжаление.
Но къде сте вие, деца,
в това яростно стълкновение?
Светът пред вас се е срутил.
В мрака се скри светлината.
Помръкнаха вашите очи
и ужасът превзема душата.
А в него се ражда омраза
към света,
към безотговорните ви създатели.
Единствено тази искряща сълза
пита кой е и кой не е виновен,
но всичко размито във крясъци,
прави отговорът невъзможен.
Ще минат години.
На ръст ще порастете,
но думите страшни, обидни
ще отнемат любовта в сърцето.
Ще ви се вижда страшна, обидна,
невъзможна в „прогнилия“ свят.
За цял живот „огнището свидно“
за вас ще бъде възможния враг.
Любов, никога не загивай,
не забравяй, че има сърца,
които със болка заспиват
и рушат своята детска душа!

12 09 2015