voda (Елица Ангелова)
582 14033
2.08.2009 г., 0:16 ч.  

Обрати-2 

  Поезия » Любовна
1101 0 23

 

    Преглъщам болката на малки късчета  –
(не искам да узнаеш колко страдам).
Но тя расте и бавно ме разкъсва.
Невидими са вътрешните рани.

Изглеждам светла, даже се усмихвам.
Но облаци в очите ми проплакват.
И става някак непосилно тихо,
когато пак към тебе тръгвам плахо.


И нещо двупосочно ме разтяга:
потъвам в непрогледна тъмнина,
но лъч случаен върху мене ляга
и ме залива бяла светлина.

Оглеждам се: на сянката ми стъпил,
подаваш ми ръката си безмълвно... 

И сякаш клонче пролетно напъпва,
надежда във душата ми покълва.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • дай Боже!
    любов е това...истинска...
  • Тече реката, никъде не спира,
    и всеки миг морето ще целуне,
    със нея мойта младост си отива
    и маха ми от пясъчните дюни!

    Много ми хареса твоята река, а моята вече е тъжна!
  • Бреговете са ниски за теб!
    Преливаш ,изригваш,помиташ...!!!
  • Малката капка вода
    може живота да връща-
    Нейната сила е. Тя
    камъкът в пясък обръща!

    Поздрав!!!
  • Течащата вода само докосва брега, Светла. Сливане не може да има...
    Но твоята усмивка ме озари.
    ---
    Не съм талант, Ваня. Това е временно вдъхновение и сигурно скоро ще изчезне.
    ---
    Добре дошъл Ивайло. Като Фантомас си...
    ---
    Завладявам, Галена. Но по-често губя...
    ---
    Трогната съм от добрите думи и от разбирането.
    Сърдечно ви благодаря, Приятели!
    Поздрави!
  • Завладяваша сила е реката в теб! Красива поезия!
  • Моят поздрав за теб нека бъде светла усмивка...
  • Възхищавам се на таланта ти,Ели!Винаги те чета с огромно удоволствие!
  • Здравей, Ели! Силна, искряща поезия...добра да е срещата между реката и брегът, защото истината е, че не могат един без друг. Моят поздрав за теб нека бъде светла усмивка...
  • Понякога думите компенсират липси в живота ни, Сашо.
    Поезията е един особен свят, който сами си изграждаме.
    Но колкото и да е красив, само с него не се живее...
    Благодаря ти за топлото вмимание.

    И на вас също, Петя,Таня, Светла Нели и Ласка!
    На всички ви пожелавам радостни и сбъднати дни.

  • нежно бедствие си
  • Стихия!!!
  • Малеееее!
    Стихия си!
  • Нежна "разрушителка" такава*!
  • Думите сами по себе си
    не значат още нищо,
    затова и по делата ти съди,
    но очите гледай ти.

    Те излъчват чудна светлина с лъчи,
    слънце и небе в тях се озари
    и проводник са на наште чувства,
    а понякога сълза в тях блести.

    В теб реката е дълбока
    и затуй си пряма, чиста,
    неспокойна, търсеща, променлива,
    пламенна и страстна.

    Който те познава и цени
    от твойта сила не се бои.
    С Любовта ти ставаш и нежна
    и допира за теб е болка, но сладка.

    Красив стих изпълнен с копнеж за една голяма Любов!
    Поздрави, Ели! ))))))
  • Показвала съм, Валка. Плашат се...
    Два бряга никога не се събират, Райчо.
    По-добре - бряг и вода...
    Укротената вода жабунясва, Або...
    Винаги към Океана, Нели!
    ----
    Влюбена усмивка - за всеки от вас, Приятели!
  • Каква ти рекааа?!
    А океана?
    Ели!
  • Брей, тая водна стихия ще трябва да се усмири някак...
  • "Мы с тобой два берега
    у одной реки..."
  • Покажи му каква сила и плам се крие във водата, колко е силна и необуздана реката, когато обича!
  • Аз съм, Емануела. Наистина! Обичам да има лудост в любовта...
    Благодаря за разбирането.
    И на вас, Веска и Герда, че първи се отзовахте.
    Усмихната неделя и спорна седмица - на тричките!
  • Това вече със сигурност си ти Ели!
    Поздрав и прегръдка за чудесният стих!
  • дано!
Предложения
: ??:??