От мен животът много, много взе,
дори и вас... на всичкото отгоре...
А някой ден - до моите нозе
ще искате със мене да говорите...
Тогава нещо, знам ли, може би...
ще искате последно да ми кажете?
Но няма да ви чувам аз, уви!
Дано пък този миг... за вас е важен...!
Но той е само миг - ще го забравите...
Дано остане споменът за мен...
Поне ви моля - цвете да поставите!
За мен това ще бъде реквием...
09.08.2012
© Георги Ванчев Всички права запазени
С ръка животът дава, с двете взема,
а ние претворяваме се в звук
и приживе си пишем реквиеми...