Как винаги
става така,
най-шарената -
разстреляна
в упор
с единствен куршум,
от който
няма възкръсване.
Прелъстена
и
изнасилена
от мечтания,
в евкалиптова гора
призраци
ловува.
Прозрачна сянка
на пъстра
мечта
за сбъдване.
Все още
мъничко
мърдаща,
за да дочака
последна
молба
за
прошка.
Сега е облечена
в траурно бяло
от японски
цъфнали вишни...
И...
Вечна й памет...
Безвъзвратно
е
мъртва...
Плачеш ли...
Плача...
След малко
ще ти избърша очите
с цветче
от японска вишна.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени