Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите?
Виновна се чувствам наравно с ловците!
* * *
От крилото на гълъба смъртно ранен
перо се отрони и падна пред мен.
Наведох се, болна от мъка и срам
и вдигнах перото притихнало там.
О, птицо невинна и толкова нежна,
тъй груб е светът ни! И знам, неизбежно
душите ни хладни ледът ще покрие,
щом в белите гълъби стреляме ние.
* * *
Кучета ръфат крилете на гълъба бял!
А ловците трофеите мъртви броят.
Като вълци, помъкнали от плячката дял,
доволни и сити се канят да спят.
Нима ще сънуват те утро засмяно,
окъпано в слънчеви, златни лъчи?
В гълъбово утро със кърви обляно
и слънцето свежда сърдито очи.
Грехът им куршумен, улучил сърцето,
ще ражда в съня им кошмар след кошмар.
Няма го гълъбът бял под небето!
Светът заприлича на касапина стар.
© Генка Богданова Всички права запазени