Умирам Фелисити всеки път
щом видя белите шноли в косите ти
веднъж за първата
втори път за втората
Трети път за онзи стрък утро
дето няма да откъснеш
и прибраните в чантата сънища
всеки път Фелисити
в бялата пола елегантно поклащаща
всеки път умирам
събрала сълзите си в букет
подарен от заминал скитник ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.