Много си далечен,
но оставяш сянка.
Будиш ме красив, беспечен,
но за теб съм прекалено малка.
Пътеката ни кратка е,
свършва зад завоя.
На края разделени сме!
А дали вината е моя?
Пеперудата изгаря,
но лети към светлината.
Затова пък има ги крилата
и с вятъра създава буря.
Политам... теб да диря,
нищо, че ярко светиш.
Последни секунди ще броя,
щом те видя и се усмихнеш.
© Нели Георгиева Всички права запазени