С две жени, като релси,
една до друга
са а са далече
едната е съпругата,
а другата, която те привлече
в своя чар.
и ти понесен като влак
между двете пак и пак
в една посока
някя си биз избор
цалживот ще трябва да летиш.
И двете сме облечени във бяло,
телата ни са целите в коприна...
Два образа в кристално огледало -
аз земна съм, а тя - като богиня.
Косата ù е вързана странично,
а моята е пусната небрежно.
И в двете има нещо неприлично,
но двете сме изпълнени със нежност.
Очите ни са верни... и неверни,
погледнеш ли ги и във тях оставаш,
те като въглен изгорял са черни,
но парят и блестят като жарава.
При теб дойдохме много отдалече -
свеж дъх ти носим от поляни росни
и двете ще сме с тебе тази вечер,
но ти едната само ще докоснеш.
Отвътре ще заключим с теб вратата,
нощта ще ни омае със декорите...
Аз ще потъна в твоите обятия,
а пък Ерато - тя ще спусне щорите...
kadife_(Минаваща)
Дълбок поклон - пред таланта, подчинил и впрегнал чаровното непостоянство на вечно живия живот в една разкошна поезия! Благодаря за мъдростта, за истините, за красотата на словото!
А стъпките - те какви ли ще са? - изпепеляващи всички мостове или тихи и изкустни..? Стих за бъдеще - а може би ще минеш по своему и талантливо, както тук, Бароне!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.