Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае,
че са ù рожбите галени твърде различни и шарени.
Щом стигна в Горна площада, чакаше я изненада.
С шапчици бяло-зелени бяха чедата засмени.
Просто не можеш ги сбърка, радост в сърцето ù хвърка.
Шапките мигом свалиха, бързичко се преброиха.
Светланал, Лина-Светлана, Дорето, Джейни, Татяна,
Барона, Шумки, Ананке, Гудман, Различен, Катанеца, ...