Не бива да те търся и очаквам!
Защото не обичаш да те търсят, но чакам ли те, също е напразно!
Когато някой те потърси, в твоята душа настъпва буря,
а думите сами се появяват и те са израз
на силите във теб! Възможно е и за "луда" да ме мислиш, но
не обидата е толкоз силна, която причини ми с тази
дума, а грубостта във всеки жест.
Когато дълго чаках цяля вечност, почувствах, че
цялата съм се превърнала в очакване, в
струна и тази струна скъса се
във миг със звук, наподобяващ воя на вятъра.
Не бива да те гледам и обичам,
а и ти обичал ли си ме някога? Аз мразя на очакването
мрака и любовта от мене се оттича.
И не защото станали са хора, и не защото не е невъзможно
причината във мен е скрита, която
даже спря да ме тревожи, причината расте във мен и пита:
"Защо не можеш вече да обичаш?"
А може би не съществува обич или умира бързо в мен,
след толкоз мъка и обиди.
Затова реших да поговоря с теб и ти кажа:
"Не те обичам вече! И ти не ме обичаш, търси си тая, която
е по-добра от мен. Със нея може би ще си
щастлив и наистина ще я обичаш!
© Тес Дафне Всички права запазени