Решение

29.10.2023 г., 17:32 ч.

Поезия

274 2 1

Тече през нас неумолимо времето

с праволинейната си несломимост.

Оттатък белотата ни е неизбежна.

А адът се спотайва тук в главите ни.

Пропадаме в далечините помежду си.

Единствено сърдечните ни крампи

са признаци за нашата човечност -

симптомите са както при божественост,

събрана в спектъра на светлината.

Във малките си делнични решения

не искам да пестя от нежността си.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.