Реши да жени царят дъщеря си,
изпрати глашатаи в пет царства,
дворецът ремонтира и зачака
да дойдат принцове за нейната ръка.
Принцесата не и се много женеше,
но се нави поне да ги разгледа.
Уши си пет-шест нови тоалета -
все пак, това си беше сгледа.
Дойдоха принцове от пет царства
и кой от кой с претенции и титли.
Принцесата избухна първом в смях,
а после натъжено се замисли...
Разбира се, хареса най-красивия,
но гърбавият бил от знатен род.
Допадна и стрелецът като визия,
но трижди по-богат бил едноокият.
- Как обуздава буйния си кон!
Ей, този е страхотен! - Забрави!
- Ти гледай стария, макар и грохнал,
той е погребал вече три жени.
- И е ловувал с дядо ти на времето.
- Нека помисля, утре ще ти кажа.
Защото трудно е това решение
и изборът за мен е много важен...
Принцесата избяга през нощта
направо при вълшебницата горска.
- Кажи ми, бабо, как да се спася
от бащин гняв и подигравки хорски?
- Май късно си дошла, но ще помисля.
Единственият бърз възможен начин
е да се скриеш в някоя приказка,
която има хубав край, и да изчакаш.
- Разбрах, разбрах - ще стана
Спящата красавица и сто години...
- Не става, чедо, изпревариха те,
една принцеса вече месец спи...
- Тогава - сетих се, ще ида
при седемте джуджета в планината.
- Там братовчедка ти отиде,
зает и там е вече щатът.
- Ами при Снежната кралица?
- О, там са две, дежурят денонощно.
А, сетих се - една свободна има -
не е престижна, но пък е без срокове,
щом те целунат - и си пак девойка.
- Готова съм, добричка, мила бабо!
- Готова си да се превърнеш в жаба?
Е, хайде, скачай в блатото тогава,
да не те сгазят, много да внимаваш...
И принцът идва, после отминава,
пои си коня, свирка си с уста,
(не вижда), тя безкрайно съжалява,
че приказка такава си избра...
Поука има ли? Не зная още.
Ти слушай вечер жабешкия хор -
принцеси цяло блато нощем
се молят за внимание и дом.
© Дочка Василева Всички права запазени
Наслада голяма беше прочита, сега ще се наградя с повторение.