Реших да те пресътворя
от океаните на безпределното
от ширналата се пред мене планина
и от диханието нежно на зората,
от сенките, танцуващи във тъмното
последен валс
със принца на росата…
Реших да те пресътворя
и да заселя с теб среднощните си светове.
Така часовникът ми вече не тиктака
самотно,
не отмерва
разкъсани и парцаливи часове,
дори напротив, някак чудодейно
пренася ме във твоите ръце,
далече,
някъде сред хилядите тайни, неразгадани
градски светлинки,
където всеки трепет е очакване
на топли устни, длани и очи…
Реших да те превъплатя
във звуците на нощните ми скитания.
Така мечтата ми
ще придобие очертания,
които никой, никога
не би могъл да ми отнеме.
© Мариела Георгиева Всички права запазени